Oct 16, 2008

есенно

Тихи котешки стъпки ме посрещат у Петя.
Жоро, който не съм чувала от 3 седмици, ме кани учитиво да вляза.
Събуждам Петя.
Кафета.
Цигарен дим.
Говорим за нощите, през който не сме спали, за handmade идеи и пътувания, орехите, които ядохме с Джани вчера на стопа и пътешествието му из Франция.
Жоро яде хляб с лютеница и съзерцава през позореца котките.
Благоевградска есен.Бири в All Stars. Усмивки и големите очи на Дани.
Циганското лято ме понася по листопадените си пътеки
и потъвам до уши в хармоничните ръце на слънцето.
Някак си не ми се тръгва.

Oct 10, 2008

градско

днес мислите текат от небесния чучур
кристално чисти, лекичко докоснати от слънчеви ръце
скръстила поглед
в парка, където ги разпознавам по цветните дрехи, походката,
тихите разговори и разгонените им кучета
дебна за усмивки,
в които да се разтопя като снежинка паднала на палтото ми
целият тътен от гласове и привидения
ме понася по зелените поля
моля се за дългосрочно лагеруване
във въздушното пространство
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...