Feb 21, 2010

Saturday Prelude

Започва плавно, меко и топло.

Разтворили прозорците на възприятията се спускаме по дългото лице на времето, сякаш само това сме чакали...


Денят започва със спирка на „Шипка 6”, където Лаура Димитрова е разпъснала цветни сюжети. Усеща се силният привкус на женското начало и природната стихия основа върху, която гради.



Качвайки се нагоре се хвърляме в света на Димитър Сотиров, пред който безмълвието е прашинка от връхлетелия ни възторг. Свят, окичен с емоционални щрихи, тъга, любов оставени от ръцете - създатели на усещания, които парят на дълбоко и оставят дири.







Пристъпваме към „Музейна галерия за модерно изкуство”, където ни очакват Пикасо, Шагал, Дали, Матис. Слънцето се е затаило и в отмората му съботният пейзаж вече е сив със зелени кепенци и момиче съзерцаващо нищото върху червен килим.


Следобедът ни заварва кроящи планове и бързащи за концерта на Борис Илиев, възпитаник на Консерватория „Джузепе Верди” – Милано, Италия. Тогава пристъпили в малката читалищна зала не подозираме, че красотата е толкова близо, че е толкова осезаема и реална. Първа част посветена на Модест Мусоргски и втора за магическия Шопен, който успя да ни нахрани с мекота, нежност и, и отлитаме....



Хамбара. Приютил е изложба на Катерина Г. Бурова.



Хапеща и експресивна. Режеща парчета от стените с опулени очи до болка. И едновременно с това сме докоснати от гения на пианист, разпръскващ и палещ тишината изпод пръстите си.


Свършва бързо, стържещо и хладно.


Събота.


Feb 19, 2010

19.02.2010 г.

Днес България отбелязва 137 години от обесването на Апостола на Свободата Васил Левски.

Поклон пред светлата му памет.



Паметникът на Васил Левски, София (19.02.2010 г.)





ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?


Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.


Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.


Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.


Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

1875г.

Feb 10, 2010

Pinhole Camera - New Way, New Life

След като решаваме, че искаме да снимаме с пинхол камера, с Гери запретваме ръкави и се впускаме в майсторенето на две - за всяка по една.
Преди да започнем процеса на сглобяване научаваме, че пинхол камера може да се направи от всичко или почти всичко - от кибритена кутийка до кошче за отпадъци.
В нашия случай използваме: готови схеми на пинхол камера, хартия, картон, двойнолепящо тиксо, ножица, макетно ножче, безопасна игла. След няколко часа редене на "пъзела" успяваме да отдъхнем, макар и развълнувани от новото предизвикателство - да се научим да правим снимки с тези малки кутийки. Всъщност не мога да си предстaвя удоволствието от снимането с пинхолка, ако не си я сглобил със собственте си ръце.
Вълнението идва и от факта, че първите филми, с които ще снимаме са на около 20 години, каквото и да означава това и може само да гадаем ще се отпечатат ли изображения върху тях или да...Експериментът вече е започнал.

В снимки някои от ключoвите моменти на сглобяане:








Кavina
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...