За любовта ми към ровенето, търсенето, развалянето и разчопкването до кръв съм признала пред себе си още докато бях пет-шест годишна. На 12 вече бях прочела всички любовни писма, който някога дядо ми е писал на баба. Естествено и там имаше мистерия - докато открия ключа за шкафа, после кой шкаф и накрая стигна до тях (добре че татко ми помогна). Какво ми се е въртяло в главата не помня, но преди 2-3 дена се сетих за дневника си, който водех 2007 година и май изпитах същото вълнение и непознати затрити чувства, както и когато прочетох всички редове от писмата на дядо. Интересното в почти забравения ми дневник бях аз - напълно непозната за мен, със своите мисли и желания. Във всички тези приблизително 8760 часа, а може и повече, изтекли вече и безвъзвратно неповторими, събития, хора, желания и планове са се случили като в някакъв сън - сякаш никога не бях писала тези редове - още по-лошо, а някой ще каже - по-добре - не можех да дори да се припозная със себе си. Яко ексзистенц ме е налегнал тия дни, няма какво да го увъртам...благодаря, че имам възможност да преживявам метаморфозите на желанията...
Kavina
No comments:
Post a Comment