Dec 23, 2008

Коледа чука на вратата. Да си посадим елха!

Алтернативна идея за елха

Фаза 1 - гола кaртонена елха:) слага се разтвор в основта на елхата и се чака втора фаза.



Фаза 2 - преди да настъпи Фаза 2 има една междинна фаза, при която се чака известно време. Фаза 2 настъпва с избухването на кристалите по цялата елха.





Весели празници, скъпи приятели! Нека има светлина и мир в душите ни!

Dec 15, 2008

Question of time

Достатъчно дълго Чарлз, достатъчно дълго сме пътували заедно под пайетени небета под ръка със страховете, търсещи ножици за разкъсване на мрежата, за преминаване в другото. Помня те с горещи летни очи, jazz, разхвърляни коси, свободните коси със загнездените гълъби и съзерцание, което ме порязваше всеки път, когато се опитвах да ти кажа, колко малко давам на лавандуловите поля и на слънчогледовите също, на пясъчния изгрев и на босите пътища... Хм, а дългите ти крака шляпаха по дърветата, увиснал на улична лампа. Усмихнат. Достатъчно дълго и твърде кратко беше ти. А исках още малко да усетим как нощта се разтапя в дланите ни като шоколад и да я оближем.

Rara


Nov 30, 2008

На гости у Весела - Welcome 'дет се вика...


* Все пак планираното гости у Веси се осъществи. Ходенето до битака се отлага за по-слънчеви и топли дни.

Nov 20, 2008

Метаморфози на желанието


За любовта ми към ровенето, търсенето, развалянето и разчопкването до кръв съм признала пред себе си още докато бях пет-шест годишна. На 12 вече бях прочела всички любовни писма, който някога дядо ми е писал на баба. Естествено и там имаше мистерия - докато открия ключа за шкафа, после кой шкаф и накрая стигна до тях (добре че татко ми помогна). Какво ми се е въртяло в главата не помня, но преди 2-3 дена се сетих за дневника си, който водех 2007 година и май изпитах същото вълнение и непознати затрити чувства, както и когато прочетох всички редове от писмата на дядо. Интересното в почти забравения ми дневник бях аз - напълно непозната за мен, със своите мисли и желания. Във всички тези приблизително 8760 часа, а може и повече, изтекли вече и безвъзвратно неповторими, събития, хора, желания и планове са се случили като в някакъв сън - сякаш никога не бях писала тези редове - още по-лошо, а някой ще каже - по-добре - не можех да дори да се припозная със себе си. Яко ексзистенц ме е налегнал тия дни, няма какво да го увъртам...благодаря, че имам възможност да преживявам метаморфозите на желанията...


Kavina

Nov 18, 2008

run 08


     

Прекрасно е, когато тишината в офиса и следобедното уединение  ме обгръщат. Потапям се  в дълбините на почти забравените ми светове. 

run 08 / Rara
 

Nov 10, 2008

Colours

И така крачка по крачка и се озовавам в Кавина.

Отдавна не бях усещала това чувство на пълнота и свобода на мислите. А пък там оранжево, лилаво, едно такова зелено, което се разпръскава по цялото ти тяло. Пускат Karunesh по радиото и струните ми потреперват, а идетите в главата ми се блъскат, коя първа да бъде реализрана. Потапям се в картините на Ка и търся детайлните отблясъци на това, което е излязло от ръцете, от разгорещените разговори, от нажежения асфалт, от очите му сутрин, от силните прегръдки на жените и цветовете, който понасят със своя аромат надалеч. 

Рарската равносметка е:

Nov 9, 2008

Пилците се брояли на есен, та и ние така направихме

Лятото беше повече от продуктивно и вълнуващо- пътища, моренце, стопове, рибена чорба на Карпец (отново), но така или иначе любовта си беше основният вдъхновяващ фактор all summer long.

Не знам как стана точно, но един ден открих, че имам тераса, която в последствие превърнах в мини ателие. Именно там се случиха кутиите и закачалките, както и разговорите на кафе, чай, вино, сангрия (в зависимост от компанията). И кавинската равносметка е такава:

HANG ON KA

BLUE DREAM

 

PUT IT IN BOXES Vol.1

PUT IT IN BOXES Vol.2&Vol.3

DREAM OF SUMMER

Изложба "На Юг от Запад"

Изложба на студенти от ЮЗУ "Неофит Рилски" Благоевград

10.11.2008 - 21.11.2008

Галерия ДЕБЮТ, бул. "Васил Левски" 62, София

начало 18 ч. 

Даниела Сеферинкина, Мартин Ангелов, Петя Карпузова, Атанас Шаламанов, Ивайло Гогов, Никола Руков, Янко Терзиев

Ателие "Акварел"

столовете чакат да бъдат тапицирани


частите от часовника, по който работеше Весела

резултатът от 1 седмица работа:)


малко инструменти

Nov 5, 2008

Три седмици и мечти

Вино, огън, уют и уханието на канела могат да спасят ситуацията в студените зимни дни. Чудех се какво е спасението по време на сдухващите есенни месеци. Тайно се надявах да не вали. Не и тази есен. Така се и случи. Прекрасно циганско лято по софийските улици, листопади, слънчеви лъчи и мързеливи котки. Тази есен няма да я забравя. Три седмици прекарани в ателието на Гванца, в нейната компания и разбира се в компанията на реставраторката Весела. Три седмици пълни с дървесен прах, миризма на спирт лак и красотата на старите мебели. Почти достатъчно време да изпробвам основните моменти при превръщането на една стара мебел в прекрасна вещ. Обещала съм на Весела да й ида на гости в близките дни. Почти бях забравила как напълно непознатите могат да станат добри приятели. С Веси беше неизбежно да се случи - направо ме отнесе в нейния приказен свят, в който да си замечтан и нонстоп-в-твоя-филм, не е недостатък, а предимство, за да бъдеш точно такъв какъвто си. Надявам се и скоро с нея да идем на софийския битак (*който иска да се присъедини към разходката да обажда), та да направим някоя и друга интересна покупка, пък защо не и снимки. Доколкото ми описа мястото ще да е доста колоритно. Триседмичен есенен саундтрак: Keziah Jones, Morphine, OST Crossing the Bridge, Ella Fitzgerald & Luis Armstrong, Ko-Dan, Surbahar, Dark Sanctuary, Diary of Dreams, Devendra

Oct 16, 2008

есенно

Тихи котешки стъпки ме посрещат у Петя.
Жоро, който не съм чувала от 3 седмици, ме кани учитиво да вляза.
Събуждам Петя.
Кафета.
Цигарен дим.
Говорим за нощите, през който не сме спали, за handmade идеи и пътувания, орехите, които ядохме с Джани вчера на стопа и пътешествието му из Франция.
Жоро яде хляб с лютеница и съзерцава през позореца котките.
Благоевградска есен.Бири в All Stars. Усмивки и големите очи на Дани.
Циганското лято ме понася по листопадените си пътеки
и потъвам до уши в хармоничните ръце на слънцето.
Някак си не ми се тръгва.

Oct 10, 2008

градско

днес мислите текат от небесния чучур
кристално чисти, лекичко докоснати от слънчеви ръце
скръстила поглед
в парка, където ги разпознавам по цветните дрехи, походката,
тихите разговори и разгонените им кучета
дебна за усмивки,
в които да се разтопя като снежинка паднала на палтото ми
целият тътен от гласове и привидения
ме понася по зелените поля
моля се за дългосрочно лагеруване
във въздушното пространство

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...