Question of time

Достатъчно дълго Чарлз, достатъчно дълго сме пътували заедно под пайетени небета под ръка със страховете, търсещи ножици за разкъсване на мрежата, за преминаване в другото. Помня те с горещи летни очи, jazz, разхвърляни коси, свободните коси със загнездените гълъби и съзерцание, което ме порязваше всеки път, когато се опитвах да ти кажа, колко малко давам на лавандуловите поля и на слънчогледовите също, на пясъчния изгрев и на босите пътища... Хм, а дългите ти крака шляпаха по дърветата, увиснал на улична лампа. Усмихнат. Достатъчно дълго и твърде кратко беше ти. А исках още малко да усетим как нощта се разтапя в дланите ни като шоколад и да я оближем.

Rara