Сякаш ненадейно попаднах пак сред усмивките им, топлите прегръдки и формите, който създават. Едни от най-чудните принцеси в началото на годината, заедно с милувките на Жоро и странните навици, който е придобил докато сме били разделени, но топли и мърка по същия начин. Чувство на домашен уют.
Петя с вдъхновяващата си аура, която ме заразява всеки път, когато отида у тях. Най-вероятно, заради квартирката - ателие, където можеш да намериш всичко нужно, за да започнеш да рисуваш, да правиш обици, да плетеш, да пееш на воля и стопанкa, която ще ти направи чай и кротко ще наблюдава през прозореца...
И така се пръкнаха и тези обици, който оставих да се продават в една новооткрита галерия в Благоевград - "Хармония", но ще отделя специално място за нея следващия път .
Дни посветени на цветовете. Дни посветени на формите. Дни за ходене на гости у мама Нина, в оранжевия й дом и прекрасните неща, който е създала.
Благоевградски утрини, които ме озариха, дадоха ми малко от това, което бях забравила, че имам.
Ще се видим скоро.
Rara
6 comments:
Много сладурски публикации Rara.Поздрави и продължавай да се вдъхновяваш от малките нешта,които само един креативен човек като теб може да ги види!Vilci:)
Прегръд* от мен. Благодаря ти!
Браво, Rara! Поздравления! Определено имаш талант! Продължавай в същия дух!(Питър)
И красив котарак, някак срамежливо погледнал към апарата :)
Ех,Жоро си е убавец, спор няма, обаче като видях тортата дъга в блога ти щях да се побъркам! Хем искам да я изям, хем искам да се намажа цялата с тези цветове. ;)
яко марийке но не ще кажа че жоро е по-готин от дядо си(пристрастен съм нали разбираш)но ти ми как да стигна до стиховете ти стиховете защото по предвидими причини не мога да се интересувам от бижута(добринката:)
Post a Comment