По всичко личи, че есента пристъпва с тихи листопадени крачки. Кестените танцуват по хладните паважи и въпреки това слънцето огрява излегналите се на терасата мисли. Сгушени между спомените за пясъчните пейзажи и крилати нощи с леко носталгични мисли представяме Autumn Thoughts Collection.
Специални благодарности на нестандартния поглед на Гери и приказните снимки.
3 comments:
вечерта поляга на рамото ми
говорим си тихо
усмихвам се
обиците подрънкват,
пеят за
индианското лято
не обичаме
капани за сънища
моите скитат неуловени
тя, естествено,
не сънува...
разтворени вечери
между гърдите ми
ръцете завършващи лятното лице
до скута ми стоят загнездени
мълчанието
и споменът за следобедния сън
Благодарим lynn!
о, не, аз благодаря :)
Post a Comment