Тихи котешки стъпки ме посрещат у Петя.
Жоро, който не съм чувала от 3 седмици, ме кани учитиво да вляза.
Събуждам Петя.
Кафета.
Цигарен дим.
Говорим за нощите, през който не сме спали, за handmade идеи и пътувания, орехите, които ядохме с Джани вчера на стопа и пътешествието му из Франция.
Жоро яде хляб с лютеница и съзерцава през позореца котките.
Благоевградска есен.Бири в All Stars. Усмивки и големите очи на Дани.
Циганското лято ме понася по листопадените си пътеки
и потъвам до уши в хармоничните ръце на слънцето.
Някак си не ми се тръгва.
2 comments:
честит да ти е блогеца! надявам се да пишеш... много обичам да те чета!
дам...крайно време да се видим вече...върти ни се из главта една сбирчица...ама не в междублоговото пространство ами на живо...
kavina&rara
Post a Comment