След кафе с мляко летя над града. Задушно, пропито с капките, който се стичат по лицата им. Трамваите скачат живописно с втренчени погледи вътре.
И в цялата тази картина, поисках да си капката, която да се стича по устните ми и зеленото в обедната ми почивка. И въпреки разпръснатите ми сълзи да жигосват възглавницата нощем ми се иска ръцете ти да ме прегръщат по-силно от всякога и да полетим отново.
Аромат на зелен чай?!
Мисля за теб непрекъснато.
Понякога на пресекулки.
Понякога нарочно.
***
Нещо в детайли се случи днес докато крачех. Изпълнена с желания.Късометражно кино бе – трамвай живописно вози отегчени лица, капки пролетна свежест обливат чадъри и лица. Картина, в която видях очите ти, ръцете . Видях те като капка, която попива в устните ми и остава аромат на зелен чай. Само леглото ми знае за раздраните сълзи нощем, когато желая до болка ръцете ти да обгръщат тялото ми и копнежа за Полет над града, над всичко старо и ежедневно.
Мисля непрекъснато, може би на пресекулки, понякога нарочно за Теб.
Rara
