След няколкото неуспешни опита последния месец, все пак успях да стигна до село Мирково. Весела успя да ме навие да се измъкнем от пусто лятната София. Хванахме твърде ранния (поне за мен) влак в 08.40 ч в посока Копривщица, и към 10.30 ч се бяхме ситуирали на една от многото горски поляни близо до селото. Понабрахме малко билки, събрахме една торба с шишарки, една костенурка в гората успя да ме изненада по средата на пътеката, освен това пътят ни срещна и със семейство цигани-дървари, устроили си мини катуна в средата на огромна поляна и така докато не стигнахме до къщата на Весела. Трудно се описва този дом, тъй като е неповторима смесица от автентичност, уют, самобитност, ясно личи стила на Веси и не на последно място – във всеки ъгъл и детайл се прокрадва романтика. Останалата част от историята е вече в отминалия just a perfect day…А, да ето все пак малко снимков материал…
Photos by Clarisse Demory
* Благодаря на Весела и Кларис за снимките.
Kavina
