Feb 19, 2010

19.02.2010 г.

Днес България отбелязва 137 години от обесването на Апостола на Свободата Васил Левски.

Поклон пред светлата му памет.



Паметникът на Васил Левски, София (19.02.2010 г.)





ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?


Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.


Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.


Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.


Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

1875г.

1 comment:

Н.Никифоров said...

И Левски и Ботев(в случая го споменавам заради стихотворението), са трудни за спомняне и споменаване. Защото ни подсещат какви сме ние самите. Тъжно...

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...