Saturday Prelude

Започва плавно, меко и топло.

Разтворили прозорците на възприятията се спускаме по дългото лице на времето, сякаш само това сме чакали...

Денят започва със спирка на „Шипка 6”, където Лаура Димитрова е разпъснала цветни сюжети. Усеща се силният привкус на женското начало и природната стихия основа върху, която гради.

Качвайки се нагоре се хвърляме в света на Димитър Сотиров, пред който безмълвието е прашинка от връхлетелия ни възторг. Свят, окичен с емоционални щрихи, тъга, любов оставени от ръцете - създатели на усещания, които парят на дълбоко и оставят дири.

Пристъпваме към „Музейна галерия за модерно изкуство”, където ни очакват Пикасо, Шагал, Дали, Матис. Слънцето се е затаило и в отмората му съботният пейзаж вече е сив със зелени кепенци и момиче съзерцаващо нищото върху червен килим.

Следобедът ни заварва кроящи планове и бързащи за концерта на Борис Илиев, възпитаник на Консерватория „Джузепе Верди” – Милано, Италия. Тогава пристъпили в малката читалищна зала не подозираме, че красотата е толкова близо, че е толкова осезаема и реална. Първа част посветена на Модест Мусоргски и втора за магическия Шопен, който успя да ни нахрани с мекота, нежност и, и отлитаме....

Хамбара. Приютил е изложба на Катерина Г. Бурова.

Хапеща и експресивна. Режеща парчета от стените с опулени очи до болка. И едновременно с това сме докоснати от гения на пианист, разпръскващ и палещ тишината изпод пръстите си.

Свършва бързо, стържещо и хладно.

Събота.