May 17, 2010

It's too late

вървя от снощи по тихите ти дири
почти достигам те
нагазвам зелените поля
на които ще оставим телата си
бурно да се разпилеят по всеки стрък
на тази мокра пролет

пробуждам за кратко утринта
и чувам полета на птиците
към ръцете ти

почти достигнала съм
теб и края


rara

1 comment:

Masta said...

she's certain there's more
Pitures of fields without fences
Her body numbs as he approaches the door

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...