вървя от снощи по тихите ти дири
почти достигам те
нагазвам зелените поля
на които ще оставим телата си
бурно да се разпилеят по всеки стрък
на тази мокра пролет
пробуждам за кратко утринта
и чувам полета на птиците
към ръцете ти
почти достигнала съм
теб и края
rara
1 comment:
she's certain there's more
Pitures of fields without fences
Her body numbs as he approaches the door
Post a Comment