Три седмици и мечти

Вино, огън, уют и уханието на канела могат да спасят ситуацията в студените зимни дни. Чудех се какво е спасението по време на сдухващите есенни месеци. Тайно се надявах да не вали. Не и тази есен. Така се и случи. Прекрасно циганско лято по софийските улици, листопади, слънчеви лъчи и мързеливи котки. Тази есен няма да я забравя. Три седмици прекарани в ателието на Гванца, в нейната компания и разбира се в компанията на реставраторката Весела. Три седмици пълни с дървесен прах, миризма на спирт лак и красотата на старите мебели. Почти достатъчно време да изпробвам основните моменти при превръщането на една стара мебел в прекрасна вещ. Обещала съм на Весела да й ида на гости в близките дни. Почти бях забравила как напълно непознатите могат да станат добри приятели. С Веси беше неизбежно да се случи - направо ме отнесе в нейния приказен свят, в който да си замечтан и нонстоп-в-твоя-филм, не е недостатък, а предимство, за да бъдеш точно такъв какъвто си. Надявам се и скоро с нея да идем на софийския битак (*който иска да се присъедини към разходката да обажда), та да направим някоя и друга интересна покупка, пък защо не и снимки. Доколкото ми описа мястото ще да е доста колоритно. Триседмичен есенен саундтрак: Keziah Jones, Morphine, OST Crossing the Bridge, Ella Fitzgerald & Luis Armstrong, Ko-Dan, Surbahar, Dark Sanctuary, Diary of Dreams, Devendra